Процедурите на мобилните оператори понякога са ми много странни. Имам усещането, че умишлено ги усложняват за да се намират на работа. От известно време на сам се каня да си сменя служебната SIM карта с microSIM и не ми се искаше да я режа. Разходих до най-близкия магазин на Мтел. Там бързо установиха, че картата ми се води не на физическо лице, а на фирма. Първо се опитаха да ми кажат да им пратя МОЛ-а, да бе ще го пратя до там за един SIM, после решиха, че могат да минат и без него, логично (фирмата ни е мъничка – около 5000 човека в БГ), но ще трябва някой от нашата фирма, упълномощен да си контактува с тях, да се свърже с КАМ-а за нас, който изрично да напише мейл до конкретния магазин, за да могат те да ми сменят картата, при това ако имат от съответната партида. Честно казано, видя ми се доста завъртяна история само за една SIM карта, при това, аз не се опитвах да променям тарифа, номер, собственост или каквото и да е друго, а само да сменя типа на SIM картата. След известно време преговори с тях ми писна и ги зарязах.
Вчера реших да пробвам операцията отново, този път в БПС, все пак и нашия офис е там и в случай на нужда можеше да успея да хвана някой от администрацията ни да помага. Този път, пак минахме през версията с мейлите и не се опитаха да искат МОЛ. След като си тръгнах от тях, успах да намеря телефона на КАМ-а за нас и той ме светна, че може и без каквито и да е мейли и глупости, а просто да кажа за бизнес центъра, ако толкова се съмняват в мен да му звъннат на него. Реших да пробвам. Върнах се обратно, обясних им какво искам. Пак започна тръшкане, ма те имали процедури, ма в тях се казвало нещо си, ма аз съм бил едва ли не престъпник да искам такива неща и накрая след като ми натъртиха няколко пъти, как едва ли не ми правят лична и неоценима услуга ми дадоха заветния microSIM. Честно, не очаквах, че процедурата за нещо толкова елементарно, може да е толкова тегава….