Покрай разговорани с Nixanbal за премиерата на новите iPhone на Apple се замислих, как през годините са се променяли потребителските ми навици и какво прави един телефон привлекателен за мен.
Преди години, покрай работата ми през минаха адски много телефони, за няколко години всеки един телефон, от всеки един производител, които ги продаваше или искаше да ги продава на пазара в България, минаваше през мен. В началото на този период все още смартфоните не бяха много, а на мода бяха предимно „глупавите“. Успях да проследя промяната в модните течения от телфони с антена към без антена, от големи към малки, с капаче, без капаче, слайд. Всеки от тях си имаше предимства и недостатъци от този етап ми останаха и няколко любими модела, част тях ги имам и до сега. После почна ерата на смартфоните, първо тези със Symbian, а почти усперодно с тях и тези с Windows Mobile (Phone), Palm и Blackberry също още се навъртаха на около със собствените си операционни системи Palm OS и Blackberry. През това време се променяха плавно и вижданията ми какво искам в един телфон, първо беше да е относително малък и без антена, после да имат голям екран и удобна клавитура (за интернет и четене на книги), първо шел, после слайдър телефоните – особено тези от високия клас на Samsung – те бяха идеалната комбинация с голям екран и удобна клавиатура, в относително компакта форма, когато клавиатурата е прибрана. Високия клас, защото през това преме проблемите с лентовите кабели при сладърите и шел телефоните бяха относително често разпространена болест от която доста модели на Samsung и LG бяха особено склонни да боледуват. По някое времре Nokia изкараха E61 с хардуена qwerty клавиатура и това беше на любимия ми телефон, това до като Sony Ericsson изкараха P990 и после P1 – голям екран, нормална цифрова клавиатура за разговори и стилус за писане на текст – бях се научил да пиша доста скоростно със стилус, но пък имах и дълга практика, първото ми PDA беше Palm Viso Neo (2001-ва), а Palm имаха леко модифициран начин за изписване на част от буквите, хем удобен, хем бърз, който пасваше и при SE-тата. По едно време си водех повече бележки със стилус, околкото с лист и химикалка. После Nokia изкраха Е90 последния мохикан от серията им комуникатори с прекрасна QWERTY клавиатура, Symbian S60, вместо S90 както при останалите и опцията да ползваш едни и същи приложения при отворено и затворено състояние – ранните комуникатори бяха по-скоро микс, между нормален „глупав“ телефон и PDA. С различни приложения и оции спред това дали телефона е отворен или затворен.
Та да се върнем леко към съвремието, защото иначе историтята ми ще трябва да покрие всичко появявало се на пазара от 95-6-та до сега и може да стане дълга и сантиментална. Някой ден ще запълня целия период.
Та.. едно от нещата на които се научих през тези години беше да не се привързвам особено към даден производител или модел или операционна система. Отработих си навика да се пренасям бързо от една операционна система на друга и да ползвам относително еднакви приложения на всякъде, които да работят по относително сходен начин. Преди когато имаше и Windows Mobile съвместимостта беше малко по-сложна, сега само с Android и iOS е доста по-лесно. Още преди години написах на един лист какви приложения ползвам най-често, дали са платена или фрий версия и просто си купих всички платени и за двете платформи – да в дадения момент не беше евтино, но пък реши дългосрочно доста потенциални проблеми. Приложенията за смартфоните нямат навика да изчезват прекалено често или да си сменят лицензионния модел и веднъж купено дадено приложение обикновено си остава твое за дълго време.
Друг интересен навик ми е да редувам операционните системи през грубо една година. Една година съм с Android, следващата с iOS. Така никога не ми става прекалено скучно. Е, изисква се малко внимание в избора на акесесоари, така, че да работят нормално с двете OS-и, макар, че реално съм имал периоди с по-дълбоко потапяне в едната или другата екосистема, както и доста миксирани периоди -air с лепенка #teampixel и Pixel, примерно.
С времето се научих и че не е необоходимо телефона ми да е ултра топ хардуера в момента. Голямата част от нещата за които ползвам телефона не изискват това: четенето на книги е едно от ях – забавно е колко много книги съм прочел на всичките си мобилни устройства още от онзи Visor (още е жив между другото и още може да се четат неща на него) или на N95 (нейния екран не беше нещо особено като размери), приличен клиент за поща Aqua mail напоследък успешно покрива разбирания ми за такъв и го има и за двете платформи, навигация, работа с документи (когато не си нося таблета) и камерата. Ако телефона е с добра камера съм склонен да му простя други липси или недостатъци. Интересното е, че при последните ми период по смяна между операционните системи минах от iphone 8 Plus на Mate 20 Pro, а от него на Pixel 3a и като гледам май и следващите ми Android телефони ще са пиксели – харесва ми студения интефейс на чистия андроид, без разните добавки на разните производители, както и дългия цикъл на поддръжка – 3 години са повече от достатъчни. Дори и да съм минал пак iOS ми харесва да хвърлям по едно око какво ново при конкурецията, а с Pixel-a това е лесно. Не се налага чакане на производителя да изкара поредния ъпдейт (защо това става бавно в друг пост) или да се ровя в xda ако периода на поддръжка от производителя е изтекъл. (Само като се замисли човек, че едно време xda беше сайт за телефони с Windows Mobile, кръстен на една от най-популярните серии на HTC едно време, но пускани под името xda и qtek).
В момента съм в странен междинен период в който търкалям по равно pixel-a и един iphone 7 – там историята е, че исках да видя дали екран с размерите на новия SE 2020 ще ми свърши работа, но пък 7-цата толкова ми хареса, че така и не си взех SE-то – са, камерата му почти за нищо не става, особено на фона на 3а-то, но все ще изкарам някак си с него до излизането на 12-ката, когато ще почне следващия ми ябълков период. Но пък аз 12-ка най-вероятно ще взема при следващото ми приподписване на договор с оператор, някъде в първите месеци на догодина и до тогава може някой друг андроид телефон да е привлякъл вниманието ми – макар, че не вярвам – имам дълга история на антагонизъм с Samsung, HTC ги няма вече (почти), LG и Motorola не са ми интересни, Huawei ще станат пак, когато си изкарат тяхната OS (пазара определено има нужда от повече конкуренция), Oneplus не ги харесвам още от както се отказаха от Cyanogen (това не ми попречи да имам 3 техни модели – 5Т последния) и май не останаха други андроид или поне такива които да стават за нещо . Ъъъъ, да още ги има Jolа и аз още имам първата 🙂
Подозирам, че и този пост стана прекалено дълъг и несвързан. Когато няма кой да ме модерира или ограничава, Nixanbal добре се оправя с това съм склонен да се разпростирам и да скачам от тема на тема. За сега ще го публикувам така, а някой де ще допълня и с други неща покрай него. 😉