Мисля, че вчера успях да причиня най-скоростната щета на мобилен телефон до сега. Счупих пин на sim-четеца 3 часа след като се сдобих с jolla-та. Днес го оставих при Чичо Доктор. Дано станат бързо нещата, но поне знам, че ще е в добри ръце. Като се върне ще влезе в ролята на основно работно добиче.
-
Exchange 2013 на Ubuntu с Thunderbird. С Evolution не се получи нещо, но там ма просто поддръжката на продукта е оставена на доизживяване, а беше добър мейл клиент на времето.
Подкарването на Exchange mail на Thunderbird-a е лесно. Трябват 2 ад-она: ExQuilla For Microsoft Exchange (в случая версия 24.5.3) и Exchange EWS PRovider 3.2.0-Beta76 (последната стабилна версия е от 2012-та). Комбинацията за момента работи прилично. Ад-она за пощата обаче всъщност не е съвсем фрии, след около 2 месеца ще поиска пари и дано не са много. 😉
Pidgin-a се справи с Lync сървъра или поне за чат става.
-
Винаги съм обичал новите предизвикателства в техниката. Пък и старите рано или късно омръзват. В последно време ми омръзна от джаджи, където всеки производител се опитва да те затвори в своята си система изграждайки около теб стена от взаимно свързани услуги. Apple могат да изглеждат като особено лоши в това отношение, но напоследък и Google с Android не падат по-долу.
Преди доста години Нокия се заиграха с интересна серия продукти N770, N800, N810, N900, N9. Успях да мина през част от тях (N800, N900, N9), но за съжаление само N800 е все още в мен. За съжаление в Nokia на Елоп работата по тези продукти и Maemo/Meego не продължи, но част от екипа на Maemo се отдели и създадоха Jolla, а на скоро изкараха и първия си продукт – Jolla jolla.
Честно казано бях доста скептичен в началото, част от решенията им, като това да съсредоточат усилия в подкарването на Android приложения не ми допадат особено. Според мен трябваше да се съсредоточат в стабилизирането на платформата и да я направят по привлекателна за девелопърите.
На скоро изпадайки в любимото ми състояние, когато харча най-много пари и си купувам нови джаджи и не на последно място покрай един промо код даващ лека отстъпка си поръчах Jolla Jolla.
Телефона пристигна учудващо бързо – в рамките на 2 седмици – да, да, знам, че това не е чак толкова бързо, но като за нов, не наложен продукт, който се ползва предимно от фенове и се произвежда според заявките 2 седмици си е доста бързо.
Окомплектовката на телефона е доста спартанска, телефона, батерия, зарядно, usb кабел. Слушалки няма. Явно целта е била да се намали цената или всеки да си ползва любимите слушалки. Тези от N900 не работят като хората, но тези от и за ябълка работят прекрасно. А, има и 2 лепенки в комплекта – бяла и черна.
Качеството на изработка на корпуса е доста прилично, няма странни скърцания и луфтове. Самия сетъп на телефона мина нормално, откри цели 2 ъпдейта на ОС-а и ги инсталира в момента.
Не се мина и без малко проблемчета.
1. По някаква причина не добавя туитър акаунта ми.
2. Не харесва сертификата на zimbra сървара ми и не иска, поне за момента, да го добави като ексчейндж, а контактите и календара са ми там и за това това е леко драматично.
3. При слагането на SIM картата ми в телефона, която уви е нано сим, а телефона е с микро и трябваше преходник, успях да счупя един от пиновете на сим-четеца. С този проблем ще се боря утре и за момента телефона се ползва малко като таблет, само през уарлес. -
The WordPress.com stats helper monkeys prepared a 2013 annual report for this blog.
Here’s an excerpt:
A San Francisco cable car holds 60 people. This blog was viewed about 1,100 times in 2013. If it were a cable car, it would take about 18 trips to carry that many people.
-
Едно от хубавите неща на мястото където работя е правото на home office. Мога да си работя през цялото време от вкъщи без да се налага да ходя до офиса. Мога да се мотая, да излизам навън, мога да съм в друг град, страна дори. Важното е работата да е свършена на време.
Като всяко хубаво нещо, не се минава и без недостатъци. Губя контакт с колегите в офиса, не по отношение на работата, това си върви, но поради факта, че работим по различни проекти с някои от тях не се засичам с месеци и години дори. На моменти дори не знам, че някой е вече част от нашия тийм. И не на последно място седейки предимно в къщи идва момента на тотална деорганизация. Това последното е малко на приливи и отливи. Когато избягах от офиса и почнах да работя от вкъщи имах скок в производителността, после тя спадна… доста. В момента съм някъде около нулата. Виждам, че нещо срокове идват и си отиват и аз не правя нищо, просто ги оставям да се инижат покрай мен. В началото ми се разминаваше, достатъчно доказан член на екипа съм за да ме гледат изкъсо, но после това почна да прави леко впечатление. Накрая ревнаха от мен, което вече хич не е добре. А, не е че не мога да се оправя с неща. Лека мобилизация и всичко забатачено го разчистих за една седмица. Сега ще пробвам да се върна пак в офиса, поне за няколко дни седмично и да видя дали и какъв ще е ефекта. -
От както се появи iOS7 има един особено досаден и дразнещ проблем с мрежата – „най-добрата мрежа“, на „най-добрия оператор“ – или както там са решили да се наричат от Мтел. При опит за набиране, дайлър приложенията на ябълката кротко умира, без вопъл и без стон. Разговора не може да бъде прекъснат, е то не е реално разговор, няма и такса съответно, и просто трябва да се изчака докато приложението се затвори само. Проблема се проявява на случайни интервали от време и напълно непредсказуемо. Единствения начин да се оправи, поне за момента, е да се направи ресет на мрежовите настройки на ябълката. С тоя ресет си заминават и всички запомнени пароли на уарлес мрежи също.
Много пъти съм говорил със съпорта на Мтел по въпроса. Те не отричат, че знаят за проблема, но твърдо отричат, че проблема е в тяхната мрежа. Всъщност това е почти стандартна практика при тях – проблема никога не е при тях. Това, че проблема го няма с нито един от другите оператори в БГ също не е интересен за тях. На моменти се чудя, ако картата не ми беше служебна и не можеше да си сменя сам служебния оператор, още колко време щях да ги търпя… -
От снощи се боря с един доста странен и досаден проблем. По време на VPN към служебната мрежа нета умря внезапно. Уин-а се закача към уарлеса в къщи, взима си IP, но при опит за ping или tracert връща грешка „General Fault“. Малко ровене показа, че проблема е в корпоративно натресения ни Mcafee, който ловко реже всички трафик – входящ или изходящ. Лошата новина е, че нямам контрол върху него, т.е. поне на първо четене не мога да го спра или махна. Ще си поиграя още малко с него.
-
Покрай излизането на Mac OS 10.9 Mavericks ми се наложи на няколко пъти да си преинсталирам мак-а от флашка. За целта тя беше съответно направена на инсталационна за него. Проблема при тази операция е, че ако се форматира по правилния начин на не се създава 200 МБ EFI дял, който е защитен срещу всяка намеса. Под Windows обикновено се вижда само този дял, а останалата част дори и форматирана като FAT32 – не. Изтриването също се оказа леко проблематично. Под мак логично става, но въпроса беше как се прави под Windows.
Решението се оказа diskpart. Трябва да стартирате cmd като администратор под Windows и там да стартирате diskpart. Интерфейса е текстов, достатъчно ясен, но все пак внимавайте, защото една погрешна команда там и може да се простите с информацията на някои от дисковете ви.Процеса е обяснен с картинки тук.
-
Честно казано в момента в който Андроид минаха 80% пазарен дял, аз приключих с тях. От както имам телефон мразя доминациите тип един производител или една ОС с огромен пазарен дял. Винаги съм се стремял на да ползвам нещо, което хем ново, хем гъвкаво. Минал съм през всяка една ОС, която се е мяркала на пазара. В момента в който се появи G1 бях с него и изтърпях всичките му бъгове и проблеми в ранните години на андроида.
Сега ще ползвам WP (все някога ще заприлича на нещо), Firefox OS, Ubuntu, Tizen или както друго реши да се появи. Но с Андроида бях дотук. Писна ми от Google, и от политиките им, и от методите им на работа, и от това как третират производителите и потребителите. -
Едно от приложенията, което задължително инсталирам на всичките устройства, които ползвам е Evernote. Харесва ми, че мога да имам достъп до всичките си бележки, независимо къде се намирам или какво ползвам – било то телефон, таблет или компютър. При блекбъри BB10 има вграден клиент (вече има и отделно приложение).
Нейтив клиент за убунто няма, но може да се ползва например е everpad. Инсталирането е елементарно, отваряте терминал и пишете:
sudo add-apt-repository ppa:nvbn-rm/ppa
sudo apt-get update && sudo apt-get install everpadСлед това стартирате приложението и въвеждате данните за вашия акаунт.
Lazar's tech blog 