• Преди време от WordPress, с цел по-голяма сигурност, въведоха дву-компонентна система за логване – парола + код, генериран от специално приложение. При активирането му имате опцията да генерирате и отпечатате няколко бекъп кода. Трябва непременно да направите това. Аз се разсеях и забравих, след което ловко си преинстралирах телефона разкарвайки приложението от него. По този начин изгубих всякаква възможност да се логна обратно тук. Няма форма за попълване или друг автоматизиран процес през, който да поискам премахване на кода за да мога да се логна. Единствения вариант е писане на писмо до съпорта и доказване, че домейна и блога са мой. Ако успея да го направя те изпращат еднократен код с който да се логне човек и да си генерира своите (този път ще ги пазя на сигурно място.

  • BB10 и Z10

    Тези дни имах възможността да си поиграя за малко с най-новата къпинка (blackberry Z10). Не може да се отрече, че от Blackberry (RIM) са се справили повече от добре, макар, че закъсняха доста с този модел. Харесва ми какво са направили с дизайна на телефона и материалите, които са използвали. Не може да се отрече, че визуално доста прилича за ябълка 5, но като усещане в ръката, поне за мен, е доста по-добър.
    В OS-a са взаимствали доста неща от Meego и WebOS, в което няма нищо лошо, но е леко объркващо първоначално, особено ако идвате от андроид или iOS и очаквате да намерите набор от софтуерни бутони или голям home такъв, е няма ги и ще трябва да се оправяте с набор от жестове. След малко борба се свиква с тях и дори почнах да си мисля, че всъщност са доста интуитивни.
    Това, което ми хареса най-много обаче е, че вече няма нужда да си взимате специален абонаментен план от мобилния оператор, тези предлагани от нашите, не са от най-симпатичните (като цена и включени мегабайти трафик). В случая ако сте ползвали преди това Android телефон или ябълка, просто си пренесете карта и направете необходимите настройки за вашите акаунти. Няма нужда да си активирате и BIS, телефона поддържа Exchange active sync, така, че ще можете да си проверявате служебната поща без сложни галимации. Като цяло доста добро решение от страна на Blackberry, което показва, че се опитват да се отварят и позиционират като по-масов телефон.

    Друго хубаво нещо е, че ще можете да ползвате доста от любимите си андроид приложения и на този телефон с вградения плеър, но имайте предвид, че той реално емулира Android 2.3, т.е. приложения, които са правени да изискват по-висока версия, могат и да не тръгнат.

    Кирилица за клавиатурата за момента няма и не се очертава и да има – това си стандартна драма при BB. За момента евентуално ще можете да ползвате отделно приложение, където да пишете на кирилица и после да копирате и пренасяте текста, където е нужно. Това решение се ползваше в началото и при WP, преди да се появи кирилица при WP8.

  • Днес най-после направих нещо, което се канех от доста време. Деактивирах си акаунта за Facebook. Честно казано в последно време той само ме дразнеше и беше изпаднал до положението да ми напомня кой има рожден ден или да видя дали не се организира някъде нещо интересно. Не че ще ми липсват тези му функции. За момента все още помня рождените дни на всички хора, които са важни за мен, за останалите има skype, а за тези които ги нямам там – е, те явно не са чак толкова важни. Освен това предпочитам някак си да си общувам с хората на живо, да се видим на по кафе или бира или да се замъкнем заедно на някъде. Така, че сбогом Facebook няма да ми липсваш.

  • Има нещо гнило в.. е не в Дания, а в батерията на моя таблет или в него самия. Напоследък ми прави впечатление, че почна да измира за изумително кратко време – за около ден, както през този ден повечето време седи кротко в stand-by и дори WiFi-то му е спряно. Сега, аз на истина, го използвам за четене, но пък не чета по 7 часа на него. Не, че не искам, но няма просто кога. Ще му направя един хард ресет след малко (от както го имам не съм му правил) и дано това пооправи малко положението. Ако ли пък не може и да се разделим…

  • Честно казано не бях обръщал внимание до сега на факта, че някак си сериал с Ханибал Лектър не е имало. То като изключим „Мълчанието на агнетата“ и филмите не бяха много на нивото на романите, но явно някои е решил, че таза пазарна ниша не трябва да бъде пропускана и е бил обзет от „гениалната“ идея да спретне сериал, където виден психиатър ще се мотае на горе на долу и ще похапва хора. Уви, за съжаление, няма да почне със сценаристите на тази глупост, така, че имаме щастието да се „насладим“ на 5 сезона човешко. По не много ясни причини от Sony са решили, че тази идея е много куул и е походящата рекламна платформа на техните Xperia телефони, така, де от какво други би могъл да се нуждае един съвременен канибал, ако не от телефон, който след това може лесно да се измие на чешмата от разните неща по него…

  • Една от идеята за блога ми е да го ползвам и за място за съхранение на неща, които не искам да забравя. Та на кратко крушките за Grand Vitara са ето тези симпатични неща.

    Osram 7515OSRAM 7515

    Не се намират особено лесно, повечето бензиностанции ги нямат, въпреки, че се ползват и във всякакви други японски коли.

  • Леле, доживях да го видя отново, производител на мобилни телефони да се хвали пак, че продукта му IrDA (инфрачервен порт) и приложение да го ползва като дистанционно. То верно, че последно време телефоните по размери все повече заприличват на тези от 2001-ва, ма да преоткриваме пак такива „екстри“ ми идва малко прекалено….

  • Не го разбирам пазара на мобилни телефони в последно време. И по-точно не пазара, ами това на къде сме тръгнали с размерите на тези неща. Едно време телефоните бяха с размери колкото на единична тухла и горе-долу с почти такава функционалност – така де, винаги можеше да се използват за класически тъп предмет. После почнаха да стават по-малки и постепенно да поумняват. Тъкмо станаха достатъчно умни и малки, че да са удобни за носене и почнаха пак да растат. 3″, 3.5″, 4″, 4.3″, 4.5″, 4.8″, 5″ екрани, появи се даже и категория фаблет – някакъв уродлив микс между телефон и таблет, където като говориш по него изглеждаш както едно време с първия n-gage, който стърчеше все едно ти е забито половин фрийзби в главата. Сега почвам да разбирам защо ябълковата компания се е насочила към това да прави умни часовници, явно се очертава скоро да си мъкнем фаблетите в раниците и чантите и да ги управляваме през часовника. Или както отбеляза днес един познат – „То по-добре да сложат по един слот за SIM карта на лаптопите и да караме направо с тях.“ То ще е също толкова смислено упражнение.

  • От няколко дена съм щастлив собственик на Sony Xperia Z. Sony-то смени стария ми iPhone 4S. Дали и кога ще се върна пак на iOS телефон е отделен въпрос. Но на фона на последните им изпълнения с проблемите с ексчейнджа и дрейна на батерията реших, че ще си почина малко от iOS устройства. За известно време ще карам с HTC 8X и Xperia Z. За момента, поне, няма признаци Андроида да ми омръзне. С него съм още от G1.

    Малко впечатления от телефона след няколко дни ползване.

    Размер – този телефон е огромен. Това е нещото, което едновременно харесвам и не харесвам в него. Да, определено седи добре в ръката (е, моята не е от най-малките).  Хода с разполагането на Power бутона отстрани по средата и тези за контролиране на звука под него е определено доста умен ход. Ако беше някъде другаде щеше да бъде доста неудобно. Лошото на размера е, че не вече ти трябва относително голям джоб за да го сложиш в него и докато през дните в които носим връхни дрехи това е относително лесно за постигане, през лятото ще е малко по-трудно. Също така работата с една ръка вече не е толкова лесна. Да, все още можеш лесно да набереш телефон, дори докато караш (не правете това), но за писане и други неща определено е по-удобно да го хванете с две ръце и да пишете с палците или да го държите с едната ръка и да пишете с другата.

    Батерията – за момента се държи повече от добре, при това без да се налага да пускам Stamina mode (режима за пестене на енергия на Sony). С активирана синхронизация на ексчейндж, още 2 мейла, 3G, WiFi и GPS, и не чак толкова малко разговори – телефона успява да изкара почти 2 дена на батерия. Единствения път, когато успях да му ликвидирам скоростно батерията беше, когато го ползвах за навигация в колата за няколко часа, но и тогава батерията му беше на около 45% преди да го пусна да навигира.

    Екрана е доста приличен, особено в тази си резолюция, но имам усещането, че цветовете вътре в менютата седят малко като избелели. От друга страна нямам този проблем, когато ползвам някое приложение или гледам нещо на него. А с този си размер екрана определено е доста удобен както за браузване из нета, четене на книги и гледане на разни неща (предимно от youtube, не съм му качвал никакво видео още). Едно време бях убеден застъпник на тезата, че всичко под 10″ не става за работа и че на телефона не му трябва по-голям екран от 4″. Galaxy SIII и сега Xperia Z успешно по промениха този ми възглед.  Последните няколко пъти, когато ми се наложи да съм в командировка за по няколко дни, успешно експериментирах какво ще стане ако ходя само с телефона (Galaxy SIII) и не си нося таблета. Определено се оправих и само с телефона.

    Телефона като цяло се държи доста, доста прилично. Няма го онзи досаден микро лаг, който съм го имал в други модели. Всичко се движи бързо, гладко, плавно, почти неусетно.

     

  • Обсъждахме днес с един приятел разни стари телефони и на него му направи впечатление, че на сайта на GSMArena, пише mini SIM. Това повдигна въпроса, що за животно е това mini.

    Еволюцията на SIM картите – нормална, mini, micro, nano

    E, някога, преди доста време SIM картите хич не бяха тези малки познати парченца пластмаса и метал, които слагаме в телефоните, а бяха с доста по-внушителни размери – точно толкова, колкото и картите за булфон телефоните или една кредитна карта. Е по това време и самите телефони не бяха от най-леките. След този тип карти се появи познатата ни сега SIM карта (mini SIM), после дойде ред на micro, за да стигнем на края, не без намесата на Apple, и до nano SIM. Всъщност при преминаването от mini към micro и от mirco към nano, Apple винаги бяха първия производител направил промяната, като при nano те успяха и да прекарат и наложат за стандарт собственото си виждане за това как трябва да изглежда слота за този тип карти.